Шок и ужас !!!

Днешният ден започна както обикновено, но в края на първото ни голямо междучасие (9:45 часа) се случи страшна случка. Стана катастрофа. Перченето на учениците с това на кого родителите имат по хубава кола, даде своя резултат. Както има една приказка ‘не би мирно седяло, не би чудо видяло. То не бяха слънца, въртене на гуми, силна музика и т.н. Никой от тези „карачи“ не се замисля какво става вътре в колата, как действията му влияят на механиката на тази машина. Тях просто не ги интересува, защото са на принципа тати носи мама меси.В часа след катастрофата в коридора беше доста шумно. Какво обаче всъщност е станало. Тоя малкия дето управлявал колата бил взел книжка преди две седмици а категорията, която е придобил е В1. Това е категория, която задължава водачите да карат кола с маса не по голяма от 550кг. Тази категория може да се придобие на 17 годишна възраст. Та въпросното момче с още две момчета и едно момиче отиват да се разкарват с колата през междучасието. На връщане водачът губи контрол навлиза в тревната площ над училището, което е под наклон, колата се преобръща удря се в един голям камък, който е до сградата, момичето изхвърча от колата, колата минава през момичето и се забива в сградата на училището. Резултат: шофьорът – невредим, другите две момчета с наранявания, момичето – в реанимация с черепно мозъчна травма, фрактура на ребрата и таза и опасност за живота. Ето до какво води голямото самочувствие и мисълта „На мен това не може да се случи.“. Колите не са за гъзария а за да вършат работа, но явно има много хора, които все още не са го осъзнали.

Случката е отбелязана и в сайта на БТВ.

Не, аз ша стана и ша си излезя!

За пореден път изнервихме класната до дупка. Малко преди края на втория час литература(само да намеря тоя дето прави програмата) класната най демонстративно напусна стаята с гръм  и трясък. Доколкото си спомням за 5 години в МГ това е третият път, когато тя  излиза от час защото не може да ни търпи.Днес тя си беше в нормалното настроение т.е. лошо Започна да си диктува глупостите като в кратките паузи ни се караше. През втория час започна да се заяжда с тея които не пишеха въпреки, че не и пречеха в часа (в крайна сметка то си е за тях). Докато се караше нещо я прещрака и си излезе.Едвам си сдържах смеха докато си събираше учебниците от бюрото.  Днес имахме и час на класа, който тя отново обърна на литература даже и оценки писа.

Както всеки понеделник в училище беше куча студ. В часа по физика бяхме приближили чина до радиатора за да си топлим гърбовете. Чудно как тая по физика не каза нищо.

Един мой делник.

Днес беше един интересен ден. Не съм писал от седмица и все не знаех какво да пиша и реших да опиша деня си. Новото денонощие ме завари на маса, бях на рожден ден на братовчед ми на село. След като се прибрах обратно в Севлиево беше станало 2 часа и си легнах. Телефона звънна в 5:30 часа, трябваше да ставам за да хвана автобуса за Габрово. Естествено, че никак не ми се ставаше, все пак бях спал само 3 часа и половина, та докато се усетя то станало 6:05 (аз тръгвам в толкова). Веднага се изстрелях от леглото и след 3 минути вече бях на път за спирката. Качих се в автобуса, стигнах и както всяка сутрин със Светльо обсъдихме преживяното от вчерашния следобед. Денят стартира с час при класната, която беше в нормалното си настроение т.е. лошо, отново си изписахме ръцете с тъпите и анализи, с които някога ще си разпаля камината. Последва отвратителен час по физика, както винаги се проточи много. Другият час бе по Свят и личност. Даскалицата е много зле горката, постоянно плямпа глупости и накрая ни каза че ако се завърнем в Габрово след студентските години щяла да ни убие. Не карахме География и ползвахме часа да хапнем в стола. По Математика приказвахме глупости, явно когато съм уморен и ми се спи ме избива на глупости. За капак на всичко имахме два часа немски. В първия час с Машината направихме късметчета, на които написахме всевъзможни глупости, всичко каквото сме чували по американските филми( сещате се нали: asshole, blow me, fuck you, etc.) През останалата част на часа машината ги раздаде на класа. Всички бяха удивени, беше хубаво, явно само когато правим глупости можем да се обединяваме, защото тогава почувствах класа като едно цяло. Всъщност това беше просто случайно, никога не сме били и няма да бъдем „един неразделен клас“. Втория час продължи с глупостите в него скъсаха едно списание „National Geographic“. Имаше бой с хартия. Госпожата се побърка. К’во да са прай иначе. Е това е, отивам да спя. Може да кажете, че лягам с кокошките, но не може да отречете че ставам с петлите:)

Училището…

Днес беше един от дните, в които всички учители бяха в лошо настроение. Всеки знае кой го отнася, когато учител е в лошо настроение – ние учениците. Ние винаги трябва да се съобразяваме с учителите, да правим каквото на тях им харесва, да се държим по приетия от тях начин. Защо?! Това е защото цялата система е сбъркана има нещо в училището, което изцяло вреди  и накърнява развиващото се човешко същество. не си мислете, че приказвам глупости след поредния лош ден. В никакъв случай поне за мен денят мина гладко. Наскоро четох в една книга какво дава училището на човек и какво си мислите че дава, ами дава на човека зависимост от някого. Това е защото през всичките години прекарани в училище ти се стремиш да угодиш на съответния учител, да му се харесаш , да одобри тебе и работата ти. не мислете че слагам всички учители под общ знаменател, има много добри учители, на които съм попадал, които те разбират и искат да станеш човек, които да бъде полезен, а не да знаеш глупостите на онези професори, които пишат учебниците. Училището ни пълни главите с какви ли не глупости, които едва ли ще ни потрябват. Вярно е , че много неща научаваме , които са полезни, то ни ограмотява все пак. Най- важните и полезни неща обаче се научават като четеш между редовете, т.е. това което не е написано а учителят ти е казал. Хубавото е, че се намират такива учители а не да са такива, които си изпяват тъпия урок точно така както е написан в учебника и после ти казват: „Ми това си е ваш проблем.“.Вярно, к’во я бърка нея ще ми пише двойката , ще каже „той не учи“ и готово той е калпазанин както обича да се изказва един зубър, които понастоящем ни се пада учител. Една наша преподавателка обича да казва: „Отличниците не дават нищо на света.“, може би е така, но по скоро пих казал че не отличниците не дават нищо на света, а тези които учат нещо само за да бъде научено, за да се докажат че могат да помнят, а не да разбират. навсякъде около нас е пълно  с такива хора. Учителите от този тип поощряват подобните на тях ученици, а тези които се опитват да разберат смисъла и да го кажат разбираемо биват смачкани. Училищната система е една голяма гнила ябълка. Тя едновременно дава крила и осакатява човека.

P.S. Всичко написано го мисля, чувствам и съм го преживял.

Great angle!

Защо съм кръстил поста Great angle (Страхотен ъгъл), защо, защо, защо ли, защото значи днеска беше един от приятните дни в училище, които са изпълнени със смях. името дойде от публикуваната снимка кочто направих на портретите закачени от класната (закачането не беше обнародвано с класа). Все пак е странно математическа паралелка да има закачени поети на стената. Всъщност какво му е странното имаме класна литератор, която мрази математиката . Изкарахме и доста смешен час по физика( мразя физика, госпожата е гадна), в края на който стигнахме до извода, че Майкелсон е бил любовница на Айнщайн . Абе училището е вредно, извращава съзнанието, от нямане к’во да правим измисляме само глупости. Еех, ще си спомняме с тъга за тези дни след години, въпреки че сега не оценяваме какво имаме но както е казано всичко с времето си.

Днес бях поставен пред малка дилема. Единственото нещо, което успяхме да организираме е втората бална вечер. Обаче организаторите решиха тя да бъде между бала и матурата, което не е никак добра идея защото някой хора няма да успеят да идат трезвени на матура по литература. В началото бях убеден, че ще ида за да не се деля дори убеждавах somebody да дойде защото той не искаше да идва заради неподходящото време. След малко размисли и консултация с мама и тати реших да не се съобразявам с дтугите и да си гледам интереса пък купона да бъде на лято след изпитите.