OpenFest 2009

OpenFest се случи за седма поредна година. Радвам се, че вече втора година съм съучастник на хората отговорни за провеждането му. Отново всичко беше страхотно, казвам го от гледната точка на човек за когото компютрите са помощно средство а не работа. Въпреки това обичам да имам широк кръгозор. Особено приятен за мен беше OpenArt панела и възможността да прекарам малко време с маестро Начо Каменов както и лично да се запозная с него. Този ден изцяло посветен на фотографията нямаше да бъде пълноценен ако не беше и чудесното въведение във фотографията представено от Йовко. Аз лично имам голям интерес към това изкуство, но вероятно ще минат няколко годинки преди да започна да се занимавам по-сериозно с него. През втория ден празнувахме петият рожден ден на Mozilla Firefox. Имаше и поток лекции посветени на Mozilla. Повече за изнесените лекции както и за самото събитие може да намерите на OpenFest.org

Разходка до БНБ

Днес бе вторият ден от отворените врати на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА по случай 130 години от създаването ѝ. За мероприятието разбрах вчера към 17:30 часа, така че днес беше последният шанс да се разгледа една от най-важните институции в България. И така в хладната сутрин на 12.04.2009 с колегата се запътихме към целта. След като стигнахме вече се беше събрала тълпа пред сградата ние бяхме в група No 3. Преминахме през охрана, която беше на много високо ниво просто не съм виждал по добре охранявана сграда, ако на някой му мине през акъла да прави обир просто ще си остане с мечтите. Това сигурно е едно от най-добре охраняваните места. Организацията беше страхотна. Сградата е много красива, интериорът е изпълнен с мрамор а пода в кабинета на управителя и заседателната зала беше от декоративно направен паркет. Мебелите бяха старинни а обстановката в кабинета и залата беше автентична. Преживяването беше страхотно успяхме да видим всички досега издавани банкноти и монети в България, както и различните юбилейни и сувенирни монети и банкноти издавани от банката. Желаещите можеха да си отсекат саморъчно сувенирна монета а също да получат юбилейна банкнота с лика си. Обиколката включваше и минаване покрай вратата на трезора тежаща скромните 8 тона. По стълбищата има страхотни витражи изобразяващи български мотиви. На излизане получихме по един шоколад и пакетче с унищожени банкноти.

Впечатленията са ми повече от добри почувствах се още по горд, че съм българин такъв ред всичко е на ниво. Уведомиха ни, че въпреки кризата няма опасност за финансовата стабилност на държавата. Имаме достатъчно пари .

Образованието е насилие!

Това са думи на преподавателката ми по материалознание, която още по време на първата лекция пред нашия поток не успя да овладее положението просто стана говорилня.Дори аз, седейки на първия ред трудно успявах да чуя какво приказва. Разбира се това, че през лекциите е анархия не означава, че няма да е труден изпита но все още има хора, които не са разбрали, че университет ≠ училище.

Мина първата сесия а резултатът след нея е, че потокът намаля с 2 групи или близо 50 човека. Разбира се има и доста хора които са с по 4/4 не взети изпита, но все пак учим в ТУ( ТЪП но УПОРИТ ). Това съкращение много добре приляга на болшинството от „колегите“ (доста тъпо е да се наричаме колеги, защото според мен това се отнася за хора, които поне имат някакви сходни интереси, не да са учили биология до сега и понеже не са ги приели никъде дошли в ТУ) незнаещи неща от обща култура и дошли да харчат парите на родителите си. Дори и така да е поне да бяха избрали някой хубав град пък те София, но нали знаете „Разни хора разни идеали.

Относно „образованието е насилие“, нашата лекторка ни обясни, че понеже ние полагаме толкова много усилия и разбира се това не е по наше желание, а защото така трябва, то ние се мъчим, изтезаваме се. В крайна сметка достигнахме до извода, че всеки, който се е захванал с образование си е мъчник, направо жив да го оплачеш. Е какво да се прави още най-малко три години и нещо ще се мъча по стръмния и неравен път на образованието, който е осеян с бариери управлявани в повечето случаи недоброжелателни, че дори и корумпирани пазчи.

Семестърът свършва…

…с това наближава и краят на пресоят ми в подтискащата и мръсна София. Най-после ще се прибера за повече от 2 – 3 дена и ще успея да си отдъхна от шума и забързания столичен живот.Вече всички заверки са взети остава само едно контролно и това е! прибирам се да се насладя на коледната атмосфера у дома. За  сега изобщо нямам празнично настроение, явно защото не съм си в къщи и никога няма да се чувствам като у дома си в София . И така остава да Ви пожелая весели празни, които да прекарате където и както на Вас ви харесва както ще направя аз.