Балът и всичко друго покрай него

Вече минаха три дни откакто целия трополак около абитуриентската ми вечер приключи.  Самата бална вечер (25/26.05.2008)беше страхотна . Признавам си бях скептичен и не вярвах на хората, които ми казваха, че няма да ми се ще да свършва. Престоят ни в прекрасния ресторант на хотел „Балкан“ – Габрово продължи от 20:00 часа до около 01:30 часа през нощта след това на дискотека, която не ни се понрави заради силната музика и се преместихме в едно кафене. Думите не стигат да опиша как се чувствах. невероятно усещане, което всеки трябва да изживее. Съветвам ви да не изглупявате като един мой познат, които не си отиде на бала и после естествено съжалява.

При мен балът започна от Петък, продължи и в Събота ( голям род на две части беше). Не исках да бъде на  ресторант, за да може всеки да се отпусне. Беше страхотно  особено втората вечер, когато имахме и жива музика. В Неделя настъпи часът за тръгване към дома на дама ми в Габрово. След това отидохме да вземем класната ни. Там почакахме малко, защото имаше закъснели, но по време на чакането не забравихме да напомним на всички около нас, че завършваме (1,2,3,4……12). Когато отидохме пред общината бях изненадан колко много хора се бяха събрали да ни видят. Бяхме звездите на вечерта.

На другата сутрин (то си беше вече обяд де)  отидохме до МГто където ни погнаха заради поразии случили се в еуфорията покрай изпращането. какво ще става най-вероятно ще се разбере утре.

Завърнах се с автобуса (разбира се) но не обикновения а учебния на вуйчо. След това минахме през офиса ,поприказвахме малко и се прбрах за заслужена почивка.

Това е то балът една доста продължителна и изморителна вечер. На тези, на които тепърва им предстои пожелавам изкарване ,което ще е 100% повече от приятно( разбира се ако не се напийте и не помните нищо). Не пийте (много) все пак трябва да помните една от забележителните вечери в живота си.

С нетърпение чакам DVDто и албума, за да видя как сме изглеждали от страни.

It’s снимка time !!!

След като вече месец не бях писал дойде време и за това. Днес след последния учебен ден и типичните за дванайсти клас училищни „дейности“, отидохме да се снимаме за албума. За място на снимките беше избран Етнографският музей на открито „Етър“ в Габрово. Въпреки че се канеше да вали, времето беше с нас и станах чудесни снимки. Организацията както винаги куцаше от всякъде. Класната правеше въртели (ша са снимам, няма да са снимам…), но в крайна сметка дойде със закъснение, както винаги. За тези, които не са ходили на Етъра пожелавам да отидат на всяка цена и да опитат страходните симидчета. За съжаление днес беше затворено. Та увлечени в снимките се оказа, че времето доста накъся, а аз трябваше да ида до автогарата в Габрово, за да си хвана автобуса. Тогава  изпаднах в ситуацията „Приятел в нужда се познава.“- Светльо ме спаси от два часа чакане като гонихме автобуса до едно от близките села, защото по закона за всемирната гадост той не спря на никоя от първите спирки.  Даже в бъзината, с която изкочих от колата не помня дали успях да му благодаря, но никога не късно да кажеш благодаря така че: БЛАГОДАРЯ ти много радвам се че за петте години в Математическата гимназия се сдобих с истински приятел..

P.S. Най-смешното днес беше, когато един германец се изтопоса до мен на снимката за албума след неуспешните намеци да се махне от „снимачната площадка“ .