Архив

Archive for the ‘Размисли (и страсти)’ Category

Досадници

16 октомври , 2008 Хари 1 comment

Вероятно на всеки минавал покрай НДК  и Витошка му се случвало да бъде нападнат хора, които му бутат разни листчета и после искат пари за еди койси който бил тежко болен. Дълбоко се съмнявам в достоверността на тези твърдения, но дори и някой да се нуждае от помощ не е това начина. Просто се изумявам как е възможно да има такива нагли хора. Моля и вие да споделите вашите сблъсъци в следната анкета:

Защо M$ е навсякъде?

18 март , 2008 Хари 3 comments

В някой от изминалите няколко дни ми беше даден линк към статия , представяща една революционна образователна операционна система. (Благодаря ти приятелю, че за пореден път ме просвещаваш за предимствата на GNU/Linux.). След прочитането на статията се убедих, че има хора и то в България, които мислят за хората, които сега израстват и имат неутолим глад за знания. Като най голямо предимство бих посочил, това че операционната система, базирана на най-приятелски настроеният GNU/Linux – Ubuntu, е изцяло на български език. Искрено завиждам на малчуганите, които ще могат да се радват на свободата да боравят с огромното количество образователен софтуер поднесен им по най-достъпният начин. Когато аз бях в тази възраст и за пръв път се сблъсках с компютър това съвсем не беше възможно. На екрана на новата ми „играчка“ се появи сивият и недодялан лик на M$ Windows 95.. При това беше на английски. Дълги години компютърът беше една непотребна за мен вещ имаща за цел да ми служи да се фукам пред приятелите и да играя пасианс.

След разглеждане съдържанието на образователната ОС се замислих, колко добре би се вписало в образователната ни система. Но за съжаление министърът е наредил да се използва Windows. С какво допринася той за просперитета на образователната система като цяло с нищо – платен, бавен, несигурен, нестабилен и т.н. . Забелязах, че дори Ubuntu стартирано от Live CD върви по-добре от Windows инсталиран на същото РС. дори и учителката,  с която бе споделено разочарованието, че не се ползва този софтуер ни каза, че просто учебната програма не им позволява. Децата са задължени да се учат да работят с М$ Office, Visual Studio и други подобни. Найвероятно 90% от учениците в нашето училище асоциират думата компютър с Windows. Това е защото не им е показано че съществува нещо друго по-добро, нещо за подкарването на което няма да се налага използването на crack или keygen.

Въпреки това, че в момента съм потребител на Windows съвсем скоро се надявам да се снабдя с така желания лаптоп, който да оборудвам Ubuntu. А най-удачното място за продуктите на M$ е показано на картинката по долу.

Да напуснем ли родното си място?

27 февруари , 2008 Хари Вашият коментар

В последно време, покрай това къде ще кандидатстваме, някои от учителите ни казваха да вървим в София и да се махаме от това Габрово. Но какво ще стане ако всички се махнат от тук и отидат в столицата. Просто страната ще се обезлюди а София ще стане един още по мръсен и пренаселен град. С две думи гадна работа.

Днес имахме час по свят и личност, а преподавателката ни постоянно ни пъди да се махаме от тук и да не се връщаме защото нямало работа. Тя постояно се оплаква, че не мойела да се реализира. Ми като е завършила философия ка да се реализира, кой ти търси философия. Вс епак никой не я е бил по главата да учи това, тя даже спомена, че била избягала от къщи за да може да иде да следва. родителите й са знаели че това няма кой знае каква перспектива ама тя си е упорствала. Затова като мислиш да ходиш да учиш някъде първо трябва да се проучи пазара на труда в района в който живееш. Аз лично точно така направих. Но все пак си решаваш и къде искаш да живееш. Ако искаш да живееш в голям град прав ти път, върви се трови. Въпрки че малкото градче не предлага местата за забавлене и пазаруване като големият, нима не мжем да се забавляваме и в къщи намасата с група приятели? можем разбира се, но както казах зависи от човека аз отговарям за себе си мразя големите градове, обичам да си ходя на село и искам да си работя в родния град или в в краен случай в Габрово.

Училището…

29 януари , 2008 Хари 2 comments

Днес беше един от дните, в които всички учители бяха в лошо настроение. Всеки знае кой го отнася, когато учител е в лошо настроение – ние учениците. Ние винаги трябва да се съобразяваме с учителите, да правим каквото на тях им харесва, да се държим по приетия от тях начин. Защо?! Това е защото цялата система е сбъркана има нещо в училището, което изцяло вреди  и накърнява развиващото се човешко същество. не си мислете, че приказвам глупости след поредния лош ден. В никакъв случай поне за мен денят мина гладко. Наскоро четох в една книга какво дава училището на човек и какво си мислите че дава, ами дава на човека зависимост от някого. Това е защото през всичките години прекарани в училище ти се стремиш да угодиш на съответния учител, да му се харесаш , да одобри тебе и работата ти. не мислете че слагам всички учители под общ знаменател, има много добри учители, на които съм попадал, които те разбират и искат да станеш човек, които да бъде полезен, а не да знаеш глупостите на онези професори, които пишат учебниците. Училището ни пълни главите с какви ли не глупости, които едва ли ще ни потрябват. Вярно е , че много неща научаваме , които са полезни, то ни ограмотява все пак. Най- важните и полезни неща обаче се научават като четеш между редовете, т.е. това което не е написано а учителят ти е казал. Хубавото е, че се намират такива учители а не да са такива, които си изпяват тъпия урок точно така както е написан в учебника и после ти казват: „Ми това си е ваш проблем.“.Вярно, к’во я бърка нея ще ми пише двойката , ще каже „той не учи“ и готово той е калпазанин както обича да се изказва един зубър, които понастоящем ни се пада учител. Една наша преподавателка обича да казва: „Отличниците не дават нищо на света.“, може би е така, но по скоро пих казал че не отличниците не дават нищо на света, а тези които учат нещо само за да бъде научено, за да се докажат че могат да помнят, а не да разбират. навсякъде около нас е пълно  с такива хора. Учителите от този тип поощряват подобните на тях ученици, а тези които се опитват да разберат смисъла и да го кажат разбираемо биват смачкани. Училищната система е една голяма гнила ябълка. Тя едновременно дава крила и осакатява човека.

P.S. Всичко написано го мисля, чувствам и съм го преживял.

Отново за образованието в чужбина.

23 януари , 2008 Хари 2 comments

В предишната си статия по темата Ви разказах за моя съученичка, която много иска да учи зад граница. В крайна сметка тя е приета. Хубаво, здравата се потруди, учи както трябва и накрая постигна желания резултат. Днес госпожата по математика и пожела да завърши успешно образованието си, НО въпреки всичко да работи за България. След това изреди имената на ученици учили в нашето училище заминали за чужбина след това, които така и не се връщат в Родината. Тъжна статистика… Това е защото повечето университети намират работа на своите студенти като тази работа ги закотвя в съответната държава. Все пак надявам се да има хора, които се връщат. Чуждите университети поглъщат голяма част от „мозъците“ на България като това се отразява на  просперитета. Според мен  обаче до голяма част това си зависи от самия човек. Ако той се чувства българин и е привързан към родината и иска тя да се развива в положителна посока, той може да постигне целите си и да набави необходимия капацитет от знания тук в България.