Разходка до БНБ

Днес бе вторият ден от отворените врати на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА по случай 130 години от създаването ѝ. За мероприятието разбрах вчера към 17:30 часа, така че днес беше последният шанс да се разгледа една от най-важните институции в България. И така в хладната сутрин на 12.04.2009 с колегата се запътихме към целта. След като стигнахме вече се беше събрала тълпа пред сградата ние бяхме в група No 3. Преминахме през охрана, която беше на много високо ниво просто не съм виждал по добре охранявана сграда, ако на някой му мине през акъла да прави обир просто ще си остане с мечтите. Това сигурно е едно от най-добре охраняваните места. Организацията беше страхотна. Сградата е много красива, интериорът е изпълнен с мрамор а пода в кабинета на управителя и заседателната зала беше от декоративно направен паркет. Мебелите бяха старинни а обстановката в кабинета и залата беше автентична. Преживяването беше страхотно успяхме да видим всички досега издавани банкноти и монети в България, както и различните юбилейни и сувенирни монети и банкноти издавани от банката. Желаещите можеха да си отсекат саморъчно сувенирна монета а също да получат юбилейна банкнота с лика си. Обиколката включваше и минаване покрай вратата на трезора тежаща скромните 8 тона. По стълбищата има страхотни витражи изобразяващи български мотиви. На излизане получихме по един шоколад и пакетче с унищожени банкноти.

Впечатленията са ми повече от добри почувствах се още по горд, че съм българин такъв ред всичко е на ниво. Уведомиха ни, че въпреки кризата няма опасност за финансовата стабилност на държавата. Имаме достатъчно пари .

Честит 3ти март !!!

Честит празник на всички българи!

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!!!

Отново за образованието в чужбина.

В предишната си статия по темата Ви разказах за моя съученичка, която много иска да учи зад граница. В крайна сметка тя е приета. Хубаво, здравата се потруди, учи както трябва и накрая постигна желания резултат. Днес госпожата по математика и пожела да завърши успешно образованието си, НО въпреки всичко да работи за България. След това изреди имената на ученици учили в нашето училище заминали за чужбина след това, които така и не се връщат в Родината. Тъжна статистика… Това е защото повечето университети намират работа на своите студенти като тази работа ги закотвя в съответната държава. Все пак надявам се да има хора, които се връщат. Чуждите университети поглъщат голяма част от „мозъците“ на България като това се отразява на  просперитета. Според мен  обаче до голяма част това си зависи от самия човек. Ако той се чувства българин и е привързан към родината и иска тя да се развива в положителна посока, той може да постигне целите си и да набави необходимия капацитет от знания тук в България.

Децата с увреждания.

Преди два дни в новините по БТВ показаха как се развива в домашни условия едно дете с увреждания като тези в Могилино. Увреждането му се състои в това, че не вижда и има чупливи кости. За разлика от изоставените деца то си е един напълно пълноценен човек даже бих казал и по-добър от нас. Това личи от упоритостта му въпреки слепотата си да прочете доста литература написана на Брайловата азбука, както и написването на една и започването на втора книга. БРАВО на родителите му, че не са го оставили да се мъчи по домовете а са го дарили с любов и внимание. Ако държавата бе осигурила подобна обстановка и в домовете може би нямаше да се стигне до създаването на филма на ББС.