Образованието е насилие!

Това са думи на преподавателката ми по материалознание, която още по време на първата лекция пред нашия поток не успя да овладее положението просто стана говорилня.Дори аз, седейки на първия ред трудно успявах да чуя какво приказва. Разбира се това, че през лекциите е анархия не означава, че няма да е труден изпита но все още има хора, които не са разбрали, че университет ≠ училище.

Мина първата сесия а резултатът след нея е, че потокът намаля с 2 групи или близо 50 човека. Разбира се има и доста хора които са с по 4/4 не взети изпита, но все пак учим в ТУ( ТЪП но УПОРИТ ). Това съкращение много добре приляга на болшинството от „колегите“ (доста тъпо е да се наричаме колеги, защото според мен това се отнася за хора, които поне имат някакви сходни интереси, не да са учили биология до сега и понеже не са ги приели никъде дошли в ТУ) незнаещи неща от обща култура и дошли да харчат парите на родителите си. Дори и така да е поне да бяха избрали някой хубав град пък те София, но нали знаете „Разни хора разни идеали“.

Относно „образованието е насилие“, нашата лекторка ни обясни, че понеже ние полагаме толкова много усилия и разбира се това не е по наше желание, а защото така трябва, то ние се мъчим, изтезаваме се. В крайна сметка достигнахме до извода, че всеки, който се е захванал с образование си е мъчник, направо жив да го оплачеш. Е какво да се прави още най-малко три години и нещо ще се мъча по стръмния и неравен път на образованието, който е осеян с бариери управлявани в повечето случаи от недоброжелателни, че дори и корумпирани пазачи.