Последните неща…

Наближава краят на учебната година. Вече започнаха да се споменават думите класни и изходни нива. Даже другата седмица имаме класно по математика. Но какво е това класно? Неприятно, трудно… да но към всички тези определения ще прибавим още едно – последно. В първия момент ти става хубаво, вече няма да чуваш досадното: „Решавайте задачи!“, „Дерзайте!“, „В Понеделник ви е класното!“ и т.н., но като си замислиш се сещаш че може би колкото и неприятно да е това то може би ще ти липсва. Осъзнаваш, че ще дойде времето на последния учебен час, в който класната да се надяваме няма да вика. Осъзнаваш че в твоята класна стая ще дойдат други ученици, някой ще седи на твоето място. Нов клас ще се настани в стаята където пет години си прекарвал по- голямата част от деня си и са ти се случвали какви ли не приятни и неприятни неща. Поне за мен това е малко тъжно. След толкова години в които съм искал да избягам, да не ходя на училище сега осъзнавам, че не ми се тръгва от там. Какви ще са другите, които ще ни заместят, като гледам по-малките едва ли ще бъдат като нас. Кой ще поправи радио точката, ще направи маркировка, ще сглоби новите уреди във фитнеса… не знам, но определено няма да сме ние. поредното тъжно нещо. Може би носталгичното ми чувство ще се засили през предстоящите няколко седмици, но и това не знам.

P.S. Със сигурност знам обаче, че няма да ми липсва нахалната муха заварчик сложена ни за помощник директор.