Един мой делник.

Днес беше един интересен ден. Не съм писал от седмица и все не знаех какво да пиша и реших да опиша деня си. Новото денонощие ме завари на маса, бях на рожден ден на братовчед ми на село. След като се прибрах обратно в Севлиево беше станало 2 часа и си легнах. Телефона звънна в 5:30 часа, трябваше да ставам за да хвана автобуса за Габрово. Естествено, че никак не ми се ставаше, все пак бях спал само 3 часа и половина, та докато се усетя то станало 6:05 (аз тръгвам в толкова). Веднага се изстрелях от леглото и след 3 минути вече бях на път за спирката. Качих се в автобуса, стигнах и както всяка сутрин със Светльо обсъдихме преживяното от вчерашния следобед. Денят стартира с час при класната, която беше в нормалното си настроение т.е. лошо, отново си изписахме ръцете с тъпите и анализи, с които някога ще си разпаля камината. Последва отвратителен час по физика, както винаги се проточи много. Другият час бе по Свят и личност. Даскалицата е много зле горката, постоянно плямпа глупости и накрая ни каза че ако се завърнем в Габрово след студентските години щяла да ни убие. Не карахме География и ползвахме часа да хапнем в стола. По Математика приказвахме глупости, явно когато съм уморен и ми се спи ме избива на глупости. За капак на всичко имахме два часа немски. В първия час с Машината направихме късметчета, на които написахме всевъзможни глупости, всичко каквото сме чували по американските филми( сещате се нали: asshole, blow me, fuck you, etc.) През останалата част на часа машината ги раздаде на класа. Всички бяха удивени, беше хубаво, явно само когато правим глупости можем да се обединяваме, защото тогава почувствах класа като едно цяло. Всъщност това беше просто случайно, никога не сме били и няма да бъдем “един неразделен клас”. Втория час продължи с глупостите в него скъсаха едно списание “National Geographic”. Имаше бой с хартия. Госпожата се побърка. К’во да са прай иначе. Е това е, отивам да спя. Може да кажете, че лягам с кокошките, но не може да отречете че ставам с петлите