Архив

Archive for февруари, 2008

Комета бус (впечатления)

29 февруари , 2008 Хари Вашият коментар

За пореден път фирмата, която съм принуден да използвам за да се придвижвам от Севлиево до Габрово се издъни. Чакам си аз на автогарата автобуса идва но си стои спрян на отсрещния край и не идва на сектора. Трябваше да тръгнем в 19:00 часа а той се сети да дойде чак 19:05. Това беше една от мнооогото издънки, да не говорим, че един от шофьорите на ученическия автобус нарочно ни оставяше да стоим на дъжд и студ докато станеше време за тръгване. Абе просто изроди всякакви. Някой път само ни отминават и спират на отсрещната спирка и всичките ученици трябва да се местим. От опит твърдя, че  99% от хората, които работят с хора са изкарали курса за лошо отношение с отличен. Просто не мисля да коментирам повече този който е пътувал ще ме разбере. Добре че вече 5 годишното ми пътуване е към края си.

Categories: Разни

Да напуснем ли родното си място?

27 февруари , 2008 Хари Вашият коментар

В последно време, покрай това къде ще кандидатстваме, някои от учителите ни казваха да вървим в София и да се махаме от това Габрово. Но какво ще стане ако всички се махнат от тук и отидат в столицата. Просто страната ще се обезлюди а София ще стане един още по мръсен и пренаселен град. С две думи гадна работа.

Днес имахме час по свят и личност, а преподавателката ни постоянно ни пъди да се махаме от тук и да не се връщаме защото нямало работа. Тя постояно се оплаква, че не мойела да се реализира. Ми като е завършила философия ка да се реализира, кой ти търси философия. Вс епак никой не я е бил по главата да учи това, тя даже спомена, че била избягала от къщи за да може да иде да следва. родителите й са знаели че това няма кой знае каква перспектива ама тя си е упорствала. Затова като мислиш да ходиш да учиш някъде първо трябва да се проучи пазара на труда в района в който живееш. Аз лично точно така направих. Но все пак си решаваш и къде искаш да живееш. Ако искаш да живееш в голям град прав ти път, върви се трови. Въпрки че малкото градче не предлага местата за забавлене и пазаруване като големият, нима не мжем да се забавляваме и в къщи намасата с група приятели? можем разбира се, но както казах зависи от човека аз отговарям за себе си мразя големите градове, обичам да си ходя на село и искам да си работя в родния град или в в краен случай в Габрово.

Не, аз ша стана и ша си излезя!

18 февруари , 2008 Хари Вашият коментар

За пореден път изнервихме класната до дупка. Малко преди края на втория час литература(само да намеря тоя дето прави програмата) класната най демонстративно напусна стаята с гръм  и трясък. Доколкото си спомням за 5 години в МГ това е третият път, когато тя  излиза от час защото не може да ни търпи.Днес тя си беше в нормалното настроение т.е. лошо Започна да си диктува глупостите като в кратките паузи ни се караше. През втория час започна да се заяжда с тея които не пишеха въпреки, че не и пречеха в часа (в крайна сметка то си е за тях). Докато се караше нещо я прещрака и си излезе.Едвам си сдържах смеха докато си събираше учебниците от бюрото.  Днес имахме и час на класа, който тя отново обърна на литература даже и оценки писа.

Както всеки понеделник в училище беше куча студ. В часа по физика бяхме приближили чина до радиатора за да си топлим гърбовете. Чудно как тая по физика не каза нищо.

Един мой делник.

6 февруари , 2008 Хари 1 comment

Днес беше един интересен ден. Не съм писал от седмица и все не знаех какво да пиша и реших да опиша деня си. Новото денонощие ме завари на маса, бях на рожден ден на братовчед ми на село. След като се прибрах обратно в Севлиево беше станало 2 часа и си легнах. Телефона звънна в 5:30 часа, трябваше да ставам за да хвана автобуса за Габрово. Естествено, че никак не ми се ставаше, все пак бях спал само 3 часа и половина, та докато се усетя то станало 6:05 (аз тръгвам в толкова). Веднага се изстрелях от леглото и след 3 минути вече бях на път за спирката. Качих се в автобуса, стигнах и както всяка сутрин със Светльо обсъдихме преживяното от вчерашния следобед. Денят стартира с час при класната, която беше в нормалното си настроение т.е. лошо, отново си изписахме ръцете с тъпите и анализи, с които някога ще си разпаля камината. Последва отвратителен час по физика, както винаги се проточи много. Другият час бе по Свят и личност. Даскалицата е много зле горката, постоянно плямпа глупости и накрая ни каза че ако се завърнем в Габрово след студентските години щяла да ни убие. Не карахме География и ползвахме часа да хапнем в стола. По Математика приказвахме глупости, явно когато съм уморен и ми се спи ме избива на глупости. За капак на всичко имахме два часа немски. В първия час с Машината направихме късметчета, на които написахме всевъзможни глупости, всичко каквото сме чували по американските филми( сещате се нали: asshole, blow me, fuck you, etc.) През останалата част на часа машината ги раздаде на класа. Всички бяха удивени, беше хубаво, явно само когато правим глупости можем да се обединяваме, защото тогава почувствах класа като едно цяло. Всъщност това беше просто случайно, никога не сме били и няма да бъдем „един неразделен клас“. Втория час продължи с глупостите в него скъсаха едно списание „National Geographic“. Имаше бой с хартия. Госпожата се побърка. К’во да са прай иначе. Е това е, отивам да спя. Може да кажете, че лягам с кокошките, но не може да отречете че ставам с петлите:)