Мъжът на 50…

Вчера имах честта да бъда на 50тият юбилей на вуйчо ми. Това ми даде повод за размисъл над живота през неговите очи. бил си на този свят 5о години (това си е половин век) видял си много, преживял си много накрая се оказваш събран в една стая с хората, които най-много те уважават и зачитат. в неговият случай това е една доста голяма цифра към 50 – 60 човека. в същото време виждаш и кои от поканените не те приемат на сериозно по простата причина, че не са дошли. Тържеството започна в 12:00 на обяд (след предварителна генерална репетиция в събота вечер). За мен то продължи малко повече от 13 часа, понеже накрая останахме рожденика, един от музикантите, единият ми братовчед и аз. Тогава по време на разговора между вуйчо и музиканта, който ние слушахме чух думите: “ Тея момчета никога не са ме предавали.“Това много ме зарадва, защото знам какво е да бъдеш предаден, много презирам това нещо и е хубаво, че той е оценил това. Празникът, обстановката, музиката и всичко останало беше страхотно. Единственото което не беше много добре е, че легнах след 01:30 а трябваше да стана 05:30 за училище. Естествено никой от учителите пък и не само те не можа да ми влезе в положение. Щом казвах че съм бил на рожден ден чувах едно подигравателно „оооохооооо……“ дори един съученик каза да пия зелева чорба. Просто никой не искаше да повярва, че съм страшно уморен. Мислят, че всеки е като тях да се напива като не знам какво и после да не помни нищо. Все пак различни хора различни виждания. Само аз си знам как издържах 7те часа в училище и напрежението от проблема който ми тежеше …