Хубав ден.

Ех…, защо всеки ден не беше като днешния… Не че се е случило нещо различно, просто да ти е хубаво да си на училище със съучениците. Единствено класната се опита да го развали сутринта но това си е нормално за нея, вече просто не и обръщам внимание. Едва ли в някой друг клас в час по математика 5 човека ще си правят кафе и ще си си го изпият най спокойно:))) След това в иначе омразния час по физика тоя човек (шапка му свалям, много смела и рискована постъпка от негова страна) стопли вода в електрическата кана, която беше донесъл и поднесе на госпожата едно кафе 3в1. Въпреки че се оказа, че госпожата не пиела такова кафе, важна беше постъпката, с която осигури един приятен и смешен час. В часа по физкултура господина отново ни намери работа и понеделник ще трябва да поправяме новите прозорци на мъжката съблекалня. След училище минах през Стемо – Габрово. Тоя магазин е просто чудесен! Направо да ти е кеф да си дадеш парите. Перфектно обслужване, гаранционна поддръжка и качествени продукти. Днес си купих 1GB SD карта за апарата и планирам да си купя зарядно и четец за карти също от там. Не знам как другите по-големи магазини в големите градове се отнасят с клиентите си, но за региона, в който живея прост няма по добър магазин за IT продукти.

Мъжът на 50…

Вчера имах честта да бъда на 50тият юбилей на вуйчо ми. Това ми даде повод за размисъл над живота през неговите очи. бил си на този свят 5о години (това си е половин век) видял си много, преживял си много накрая се оказваш събран в една стая с хората, които най-много те уважават и зачитат. в неговият случай това е една доста голяма цифра към 50 – 60 човека. в същото време виждаш и кои от поканените не те приемат на сериозно по простата причина, че не са дошли. Тържеството започна в 12:00 на обяд (след предварителна генерална репетиция в събота вечер). За мен то продължи малко повече от 13 часа, понеже накрая останахме рожденика, един от музикантите, единият ми братовчед и аз. Тогава по време на разговора между вуйчо и музиканта, който ние слушахме чух думите: “ Тея момчета никога не са ме предавали.“Това много ме зарадва, защото знам какво е да бъдеш предаден, много презирам това нещо и е хубаво, че той е оценил това. Празникът, обстановката, музиката и всичко останало беше страхотно. Единственото което не беше много добре е, че легнах след 01:30 а трябваше да стана 05:30 за училище. Естествено никой от учителите пък и не само те не можа да ми влезе в положение. Щом казвах че съм бил на рожден ден чувах едно подигравателно „оооохооооо……“ дори един съученик каза да пия зелева чорба. Просто никой не искаше да повярва, че съм страшно уморен. Мислят, че всеки е като тях да се напива като не знам какво и после да не помни нищо. Все пак различни хора различни виждания. Само аз си знам как издържах 7те часа в училище и напрежението от проблема който ми тежеше …

Внимавай какво си пожелаваш!

Рано или късно една мечта се превръща в истина. При мен лично се случи така. Отдавна исках да имам цифров фото апарат но все ставаше така, че отделените пари трябваха за нещо друго, по-важно и необходимо. Миналата седмица с братовчед ми се заприказвахме за зимната ваканция и за това, че трябва отново да търсим откъде най-евтино да си купим по десетина кутии с пиратки (бомбички). През зимния сезон често ни се случва (почти всяка вечер) да се съберем на маса. В такива моменти, както и когато излизаме сред природата е хубаво човек да има средство за заснемане. Като стана въпрос за това той припомни, че все още нямаме, нито той нито аз цифров апарат. И ето, че ден след този разговор мама ми дава цифров апарат, който бил подарък за мен от нейна колежка. Дъщерята на тази колежка живеела в чужбина и имала намерение да изхвърли този апарат. Това, че щяла да го хвърля съвсем обаче не означава, че той е повреден или нещо такова. Общо взето апарата е все едно току що купен без никаква драскотина, в перфектно състояние. Вярно, че е по стар модел но на мен това ми е предостатъчно, пък и както има една приказка „На харизан кон, зъбите не се гледат.“. Досега не съм имал по-хубав коледен(по скоро преди коледен) подарък.

P.S. Днес е сборът на мойто село и ми е гадно, че не мога да си ида ама к’во да се прави. Отбелязах празника, със малко разправии със служителките от КАТ – Габрово, докато си подавах документите за В категория.

Един учебен час…

За порен път днес кретените от нашия клас показаха, че са достойни да ги наричам така. Днес с ей тоя човек тук,  в часа по информатика, трябваше да изнасяме урок. То така си и стана ама се оказа, че нашата госпожа е  в болнични и трябваше да караме при другата група, които са супер зле. След кажи речи един час разправии най-накрая се принудихме да си изнесем урока пред тея говеда като предупредихме тяхната госпожа, че ще стане говорилня. Въпреки, че тя се опита да ги усмири, часа си се превърна в говорилня и половина . А трябваше да е един спокоен и тих час, в който всички слушат. Не ми пука, че нищо не им е останало в главите, ами това, че не си направиха труда да видят презентацията и другите материали материали, които бяхме подготвили, и най вече това, че ни пречиха. Естествено тоя от тяхната група, който трябваше да говори, не си беше мръднал пръста. Веселото беше, когато Машината отново се изгаври с нашата амбициозна, наивна и заблудена съученичка, която на края на миналата година разправяше, че сме станали по задружен и т.н. клас…

О, неразумни и юроде…

Отдавна си мислех да напиша нещо относно българинът и българското. Като чета форуми и коментари в Интернет ми прави впечатление, че много млади хора (а и не чак толкова) не използват нашата азбука или казано по друг начин пишат на шльокавица. Вярно е, че преди кирилицата не беше поддържана от повечето сайтове но това вече не е така. Болшинството български и чуждестранни Интернет страници позволяват писането на кирилица. Въпреки това някои хора дали по навик или нарочно си пишат по старият начин . Много гадно ми става обаче като прочета някои коментари от сорта „българския съкс“. Ами научете се поне що годе да пишете грамотно, вярно е, че не можем да бъдем идеални в правописа аз също пропускам някоя друга запетая или буква но това е повече от бързане отколкото от незнание. Аз също не знам много от правилата на Българския език, като това незнание до голяма степен отдавам на това, че не съм имал час по Български език откакто бях 8ми клас. Това е, защото нашата учителка наблягаше повече на литературата(независимо, че сме паралелка математика). Вярно, литературата също е важна, трябва да имаме и обща култура, но това нейното да ни кара да си изписваме ръцете със глупави анализи вместо да се учим да пишем правилно. Но все пак, тя работи по някаква програма по програма наложена и от министерството, което изобщоси няма понятие зана1ина на работа в училищата. Неприятно впечатление ми прави отношението на някои наши учители спрямо България. Може би е по добре да ви цитирам един от учителите: „Вие да не си мислите, че ще останете тук, щом се до изучите и ще избягате. „. Е, това е едно мнение на един от моите преподаватели, което изобщо не подкрепям и когато чуя това от някой той/тя минават в друга категория хора . От това мнение личи, че никой не се стреми да задържи младите хора в родината.

Никак не обичам хора, които не ценят своя род и език, без значение какви са.Все пак едно от нещата, които не избираме е родината и ние трябва да я уважаваме и тачим, каквато и да е тя.

P.S. Съвсем не мисля, че съм изчерпал темата, но имам намерение да я доразвивам в бъдеще.