Образованието в чужбина
Тъй като сега съм в 12ти клас и всеки търси най подходящия университет бил той СУ, ТУ… Но има и такива, които казват: „Аз пък ще кандидатствам в Испания, Германия,Япония…“ и при въпрос „Защо?“ отговарят, че там било по-високо нивото. Такаа… не знам какво им е нивото, но в България имаме възможност да видим каква е обстановката в един „европейски унивеситет“.Това нещо се намира в Благоевград и го водят Американски университет. Чесно казано сградата си я биваше, НО не бях виждал толкова роботизирани книжни плъхове събрани на едно място. С две думи Светът на зубрачите или ЗубърЛенд, който както иска да си го нарича, но е супер бъгаво. Миналата седмица без малко да си влоша отношенията с една амбициозна моя съученичка заради тази тема. Ставаше въпрос, че тя само ще учи в чужбина и после ще се върне тук в родината. Е може би не допуска ситуацията, в която ще попадне когато там и предложат работа, на която ще получава 5000 евро на месец а тук за същото ще бъде 500 евро. Все пак нека оставим тея човечета да си ходят по чужбина но нека ние българите да си останем ТУК в БЪЛГАРИЯ. Според мен ако не бяха тея политици да пречат на умните хора сега нашата страна щеше да е доста развита но въпреки всичко си имаме доста потенциал. Като за финал бих искал да призова младото население: „Стойте си в родината и не подпомагайте развитието на трети страни, насочете уменията си в просперитета на България„. Май прозвуча малко комунистическо ама карай да върви.
ами човек може да кажеш на твоята съоченичка да не се занимава с кандидатстване в чузжиба, защото няма да е огрее.
И ако мислиш че съм прекалено дързъг да го кажа ще го обесня.
Като се замислиш ние сме на матури което значи след като си направим матурите май месец те ще гипроверяват в софия демек дано до юни имаме оценки и още един месец за да ни направят дипломите и то опа срока за подаване на документи за кандитатстване в чужбина изтекъл.
Абе, комунистическо, комунистическо, ама баш верно! Хвала на такива като тебе
И успех!
Завърших френска гимназия и като много мои съученици можеше да отида да следвам там. Казах си „не“, защото студентството такова, каквото можеш да си го изкараш в България, го няма никъде другаде. Малко ме и беше страх- ще се справя ли сама в чужда страна и т.н. Сега съм по програма Еразмус в Полша за една година. Не Франция, не Германия, не Америка…. И въпреки всичко университетът в сравнение с нашите е като Харвард. Сега съжалявам, че не съм отишла навън по-рано. Съжалявам и как звучи, но като направиш разликата, видиш „другото“ и вярно, става ти жал, че в собствената ти страна не е толкова хубаво, но от друга страна трябва да направиш и избор да се грижеш за себе си, или за държавата… Съвсем нормално е да предпочетеш себе си. Човек от хубавото не бяга.
Напълно осъзнавам как звучи всичко по-горе написано и повярвай, че ми пука и че ми е ужасно да го кажа, но това си е.
Приятели ме попитаха дали да дойдат да си правят магистратурата в България. Казах им дори да не си го помислят… Колкото и да болеше…
Не обвинявай хора за това, че избират да отидат в чужбина да учат или работят. Всеки си има приоритети и всеки търси своето Щастие. Ако твоето е тук, радвай се. Но не осъждай хора, които тук не се чувстват на място, или искат нещо друго.
Успех с кандидатстването!
Благодаря за коментара! Знам, че чуждите университети са по хубави от нашите, знам че предоставят много повече възможности, но както каза всеки си има място, а моето е тук в България. Обичам тази страна и въпреки всичките и минуси не мога без нея. Може би изказването ми да е пресилено за човек само на 18 години, но не вярвам мнението ми да се промени много за в бъдеще.